За историята на търновското село Русаля има оставени много писмени източници и сведения, макар повечето от тях да имат формата на записки и дневници, а не на официални научни трудове. Те са част от дейността на някои от известните личности, родени тук. Историята на населеното място е забележителна по своя характер най-вече с това, че сменя на няколко пъти своето име. През 1934-та година на неговата територия живеят най-много хора до момента – общо 1401. Постепенно с годините започва да се наблюдава спад в раждаемостта и в резултат на това числеността на населението е редуцирана. Хрусалица, както се нарича селото по време на османското робство, е тотално унищожено от завоевателните набези на турските войски. По-късно по тези места идват да живеят българи, но предимно похамеданчили се. Яялар е основан през втората половина на петнадесетото столетие, а малко по-късно, всъщност в годините на осемнадесети век, селото се нарича Голямо Яларе.
Анчо Анчев Тачев е един от най-известните хора в село Русаля, защото освен че е част от семейство с анархистични възгледи, за известен период от време изпълнява и кметските функции. Той е роден през 1884-та година и умира през 1957-ма, а негов роднина с името Борис също е кмет на населеното място. Той умира през 1971-ва година, а е роден десет години след своя предшественик и роднина. Иван Трифонов Анчев има пряка връзка със селото, но по отношение на кметските задължения, ги изпълнява в Дряново. Този град е много близо разположен до Търново и остава завинаги в историята на страната като мястото, където загива емблематичният свещеник от Възраждането поп Харитон. Той е сляп, но въпреки това до последно вдъхва кураж и надежда на четниците, които защитават затвореното в храма население от обградилите го турци. Впоследствие храмът е запален и много хора губят живота си. Илия Анчев Тачев е един от изявените участници във важната за България Първа Балканска война, която се оказва успешна за страната за сметка на следващата – Междусъюзническата. Той е ефрейтор, убит край местността Бунар Хисар на 16-ти октомври. Тачо Анчев Стоянов също оставя диря като един от важните за околията мъже.
Роден в края на Кримската война през 1856-та година и умрял през 1929-та, мъжът е известен като един от четниците в дружината на Христо Големия. А Яне Георгиев също оставя доста спомени за себе си във военно отношение, само че като част от редиците и структурата на ВМОРО. Един от неговите преки началници и съратнаци е не друг, а Ценко Куртев. Петър Витанов е поредният известен човек от Русаля, роден през 1938-ма година. За разлика от всички изброени до момента личности, той не се изявява в областта на армията и войната. Вместо това прославя България като многократен шампион на републиката по вдигане на тежести. Тачо Иванов Стоянов също губи живота си в Бунар Хисар, и то на 16-ти октомври 1912-та като своя съселянин Илия Тачев. Тачо Тачев Ангелов загива на друг фронт – по време на най-кръвопролитната до момента в световната история Втора световна война. Това става на 3-ти октомври 1944-та.
